Религиозни паметници
"Св.Св. Константин и Елена"
Единственият в общината манастир, явяващ се ценен представител на възрожденската култова архитектура като архитектурно-художествен паметник на културата с местно значение. Основан през XIII в., а разцветът през XIV в. е свързан с прерастването му в митрополитски център. След упадък през XVII - XVIII в., когато на два пъти бива разрушаван, той отново е възстановен през 1872 г. От стария манастирски комплекс до наши дни е запазена само главната църква – трикорабна псевдобазилика с изографисан по-късно иконостас (края на XIX - началото на XX в.), макар че в олтаря и по запа-дната стена има архитектурно вградени 8 медальона от по-ранен период. Иконите са от XIX в. и се съхраняват в Пловдивската митрополия. Специален интерес представляват резбованите свещници и полилеи, изработени от мрамор. От 1949 г. манастирът не е действащ, но еже-годно тук се провежда голяма родова среща - събор на Малка Богородица (8 септември) с нощно бдение, тържествена литургия и курбан за здраве.
Църквата "Св.Анастасий", с.Белополяне
Забележителен представител на възрожденската култова архитектура от първата половина на XIX в., паметник на културата. Построен през 1838 г., храмът представлява типична трикорабна едноабсидна псевдобазилика с петоъгълна кула-камбанария и богата релефна пластика по външните стени. Интериорът също е оригинален, отличавайки се с единствената в общината двуетажна галерия. Иконите на иконостаса имат висока художествена стойност, като голяма рядкост за района са две поклоннически икони, донесени чак от Божи гроб в Йерусалим. Особено внимание заслужава и дарохранител-ницата, украсена с много живописна апликация. Цър-квата е действаща, отворена е на всички християнски празници, но само на храмовия празник св. Атанасий (18 януари, 2 май) има литургия с курбан за здраве през месец май.
Църквата "Св.Богородица", с.Покрован
Най-представителната възрожденска култова сграда в общината, обявена за архитектурен паметник на културата с местно значение. Строена през 1820 г. като катедрална епископска църква, тя представлява внушителна трикорабна едноабсидна базилика с монументален интериор и богата декоративна украса. Висока художествена стойност имат плоскостно резбованият таблен иконостас с 52 икони (царските икони са от периода 1872/76 г.), майсторски изработените владишки трон и амвон със 7 иконни пана и изящни гипсови пластики, пищните капители на колоните, свързани чрез красиво изписани възрожденски арки. Подът и фундаментите на колоните са мраморни, което придава още по-голяма величественост на храма, макар че стенописната украса е доста оскъдна и заема само централния свод. Храмовият празник е на Илинден (20 юли) и се чества с тържествена литургия и курбан за здраве. Към момента богослужения в църквата се извършват само при спе-циални случаи (официални посещения, венчавки и др.).
Църквата "Св.Панталеймон", с.Пелевун
Типичен представител на възрожденската култова архитектура от средата на XIX в. с изключително висока историческа стойност, обявен за архитектурно-художествен паметник на културата с местно значение. Църквата е строена през 1843 г. и представлява трикорабна едноабсидна псевдобазилика с кула-камбанария, като в интериора се открояват дъсченият плоскостно резбован иконостас и част от царските икони. Ценността на храма е свързана преди всичко с героичния подвиг на Капитан Петко войвода и неговата чета, успели да спасят с хитрост местното население от смърт при обсадата на селото по време на Руско-турската война. По-късно в знак на дълбока признателност пред църквата е издигнат величествен паметник на войводата в цял ръст, а на оградния зид, зад който все още личат следите от куршуми, има мраморна плоча за събитията от 1878 г. Храмовият празник св. Пантелеймон (27 юли) се чества с тържествена литургия и курбан за здраве. Църквата е действаща, като всяка неделя и на християнски празници има сутрешна служба.
Църквата "Св.Пророк Илия", гр.Ивайловград
Най-представителната възрожденска култова сграда в общината, обявена за архитектурен паметник на културата с местно значение. Строена през 1820 г. като катедрална епископска църква, тя представлява внушителна трикорабна едноабсидна базилика с монументален интериор и богата декоративна украса. Висока художествена стойност имат плоскостно резбованият таблен иконостас с 52 икони (царските икони са от периода 1872/76 г.), майсторски изработените владишки трон и амвон със 7 иконни пана и изящни гипсови пластики, пищните капители на колоните, свързани чрез красиво изписани възрожденски арки. Подът и фундаментите на колоните са мраморни, което придава още по-голяма величественост на храма, макар че стенописната украса е доста оскъдна и заема само централния свод. Храмовият празник е на Илинден (20 юли) и се чества с тържествена литургия и курбан за здраве. Към момента богослужения в църквата се извършват само при специални случаи (официални посещения, венчавки и др.).